Skip to content

За мен

Като дете повече от всичко обичах да рисувам. Рисуването “бореше” епилепсията и ми помагаше да разбирам света и той да разбира мен. Така и започна всичко. Болници, заети родители, плах характер. Нерешителност, срам, страх, мечти. Предимно мечтаех. Вярвах, че е възможно да постигам само в мечтите. Растях неразбрана и самотна, общувах предимно мислено, предимно със себе си. С писането не помня как се получи, навярно съм открила поредния начин на изразяване, поредната утеха.
Среща с голямата любов на 16 сет, ранен брак, дете. Хората обикновено съжаляват за подобни постъпки, но за мен това са най-прекрасните и важни моменти в живота ми.
Завъртя се света. Рисуването спря, “рисувах” дъщеря си, най-сполучливото ми и любимо творение. Да пиша продължих, нуждата да споделям не ме напусна.

Съпругът ми работи за чуждестранна компания, живеем малко тук, малко там. Знам, че звучи интересно и действително е забавно и обогатяващо. Понякога е трудно и доста самотно преживяване, далеч от дом, близки, приятели... Така се върнах към първата си любов – рисуването. Вкопчих се в него и сякаш всичко си дойде на мястото...
Мъжът до мен дълго ме подтикваше да се открия за света и след дълго събиране на смелост, през юни, 2016 издадохме стихосбирка. Безкрайно съм щастлива да споделя, че се получи добре и се прие добре. Малко информация за нея може да получите ТУК и ТУК

Мислех, че съм пропуснала много неща в живота, но се оказа че мечтите се сбъдват, ако си честен със себе си и с останалите. И вярвам, че винаги ни се случва най-доброто, ако даваме най-доброто от себе си, каквото и да ни струва. Решавам да продължа с “откриването” и да ви се покажа и в “цветове”, чрез моите картини, които ще видите в галерията на сайта, пък Господ да ми е на помощ.

Много харесвам една мисъл, май от някакъв филм беше, не я помня точно, но звучеше в този смисъл: По-добре е да съжаляваш за нещо което си направил, отколкото за нещо, което не си се осмелил да направиш.

  • Книгите, които не написахме...
  • Картините, които не нарисувахме...
  • Песните, които не изпяхме…
  • Мислите, които не споделихме…
  • Думите, които не казахме…
  • Желанията, които потиснахме…
  • Постъпките, от които се срамувахме…
  • Куражът, който не изпитахме…
  • Децата, които не заченахме…
  • Цветята, които не посяхме…
  • Любовта, на която не се осмелихме...
  • Сънищата, които не сънувахме...
  • Мечтите, които не сбъднахме…
  • Успехите, които не постигнахме...
  • Къщите, които не построихме…
  • Домовете, които не създадохме...
  • Смисълът, който не намерихме…
  • Щастието, което не открихме…
  • Хората, в които не повярвахме...

И за да не продължавам, се осмелявам
да творя, доколкото мога.
Да споделям без притеснение
и да не търся обяснения.
И си обещах всичко да давам
и всеки ден да благодаря за:

  • Приятелите, които срещнахме…
  • Пътищата, които извървяхме…
  • Годините, през които преминахме…
  • Разделите, които преживяхме…
  • Хората, с които се простихме…
  • Разочарования, които имахме…
  • Шансовете, които познахме…
  • Местата, които посетихме…
  • Спомените, които оставихме…
  • Възможностите, които използвахме…
  • Копнежите, които разбрахме…
  • Тревогите, които забравихме…
  • Грешките, които простихме...
  • Очите, които затворихме…
  • Сърцата, които утешихме…
  • Сълзите, които изтрихме…
  • Раните, които превързахме...
  • Виковете, които заглушихме…
  • Болката, която излекувахме…
  • Агонията, която спряхме…
  • Живота, който изживяхме…