Skip to content

Стъпалата на живота – мисли за и от живота

Подаръци

Поне за мен, няма по-приятно изживяване от това да получа нещо направено от нечии грижовни ръце, лично, със старание и любов. Още по-приятно ми е – аз да приготвя нещичко и да зарадвам. Няма значение какво ще е, важното е вложеното внимание и да е съобразено с индивидуални нужди и интереси. А, ако е вкусно…

Още

Вълшебство в торбички

Жалко, че не съм у дома, бих могла споделя много повече идеи, но не ми е идвало на ум да правя снимки. Ще се опитам от хотелския ни апартамент да дам някои идеи. Тук имам ограничено количество вещи, по разбираеми причини. За да съществувам пълноценно ми е необходима домашна среда. Имам обаче официална забрана да…

Още

Септември

Когато бях млада не обичах есента, а като дете септември ме плашеше неимоверно. Не бях от децата, които нямат търпение да се върнат на училище. Толкова ми беше хубаво да си стоя у дома или на двора, под асмата, сред трендафиловите храсти на баба Ани и розите на дядо Вълко. Татко бе известен с гладиолите…

Още

„Старият щърк“

Тази година „старият щърк“ е отседнал при мама и тате, избрал е техния «сиромашки комин». Случайно или не, там са го напуснали силите и изоставило ятото. А може би човешката нехайност и недомислие е отнела живота на неговата другарка и той не е могъл да тръгне без нея. Защото и те като лебедите са верни…

Още

От малката русалка до дипломиран юрист

От колетите с домашни хлебчета от мама, бяло саламурено сирене и разни мръвки от тате,  буркани консервиран печен пипер с доматен сос от баба. През пържени гъби, печени зеленчуци, чийзкейк и лате макиато из Берлинските молове. Котка, която живее с теб от 18 години и не разбира защо този куфар те отнема от нея. Препрочитане…

Още

Любов в разделите

Първите години, докато дъщеря ни беше още ученичка, работехме в чужбина само сезонно. Ваканцията тя идваше при нас и разделите бяха съвсем кратки. После я приеха и в трите места в Германия, където кандидатства и само оставаше да избира. Избра Хумболд Университет Берлин, специалност международно право, и основната причина да се връщаме отпадна. Очите на…

Още

Слава в Черна Гора, манастир Войниче

Местните не отбелязват именни дни на отделен човек. Тук, както и в Сърбия всеки род си има светец покровител и се празнува общ семеен празник в деня на светеца. Този ден се нарича СЛАВА и се запазва през вековете, предавайки се през поколенията. По случая се приготвят жито, пита и вино, които се освещават на…

Още

Бобът на фурна на баба ми – арменката

Ето го бобът и на другата ми баба, арменката, майката на татко. Да, не само всички я наричаха така, арменка е. Имаше трима братя – Кеворк, Гарабед, Оник, все занаятчии. Мен все ме сравняваха с Гарабет, който постоянно се шегуваше и забавляваше всички с историите си. Аз като малка си разказвах мои приказки или измислени…

Още

Черна гора през моите очи

Обещах да напиша повече за Черна гора, тази хубава страна. Млада, но с много натрупана мъдрост. Изненадващо бързо развиваща се. С уникална природа, хармонично съчетание между море и планина. Древни, разказващи безценни истории светини. Много млади хора, много деца, много. Това е, което ме впечатлява повече от всичко. Усетила веднъж уредения и подреден живот на…

Още

На баба Ани бобеца – по-вкусен от кюфтета

Коя баба не готви прекрасно?! Моите и двете бяха отличнички в кухнята. А какъв боб приготвяха. На дядо брат му казвал за неговата съпруга «Танчето един боб наготви, ама прах…». Сериозно, може да е прост боб, ама си е майсторлък да го докараш. На мама майка и (ще разкажа и за боба на татковата майка,…

Още