От дете не обичам каши и като млада не помня много да съм готвила. На детето си приготвях предимно супички с много зеленчуци и зелении и тя за разлика от повечето деца с охота си хапваше и нищо не е деляла. Здравословното хранене и начин на живот от край време ме привличат. Радвам се защото в резултат – дъщеря ми в момента се справя по-добре от мен в дебрите на природосъобразното битие. А съпругът ми, който бе «краен месар и сирененар» – сега хапва месо по 1-2 пъти  в седмица. Преди не сядаше да се храни без сирене, вече само от понякога и не с всичко. И спазва съвестно всеки православен пост.  Ако бяхте в течение, щяхте да знаете, че това е почти непостижимо постижение…хихи. Поисква си обаче любимият от време на време някаква мамина или бабина манджа и аз не мога съвсем да му отказвам. Ала веднага влагам свой прочит. Така стана и с тази пожелана уж каша, която се превърна в яхния с малко оризово брашно. Той беше очарован, аз спокойна и така – споделям продуктите за нея:

  • 250 г печурки
  • 3-4 с.л. кокосово масло
  • по 1 морков, зелена люта пиперка, глава стар лук и праз
  • 2 с.л. оризово брашно
  • по няколко стръка зелен лук, чесън и магданоз
  • по 1 к.л. сух босилек, чубрица
  • сол, индийско орехче, куркума и черен пипер на вкус

Първо сложих почистените и нарязани гъби с маслото  водичка колкото да ги покрие. Когато водата извря добавих моркова, пипера, лука и праза и задуших колкото да поемат от мазнината. Сложих и брашното, то буквално за секунди стана невидимо и тогава добавих и зелените лук и чесън, сол и индийско орехче. Разбърках хубаво и добавих чаша и половина гореща вода и оставих на минимален огън. Когато водата почти извря сложих и магданоза и изключих котлона. При сервиране поръсих с куркума и черен пипер и оставаше да се радвам на ликуващите възгласи на съпруга ми.

Да Ви е сладко и на Вас!

Leave a Comment





Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.