Морето, любовта и… аз

Аз на брега на морето, заслушана във вълшебния му шепот, наслаждавайки се на лудешкия му танц, с чаша горещо кафе в ръка, замечтана… наблизо лаптоп или просто някаква хартия на която може да се пише, и нещо за писане…, платно, бои, четки, чувственост, чувствителност, замечтаност, вдъхновение… Толкова органично и естествено състояние. Усещането е като раждане, като възкресение, като пробуждане, като полет… Не съм поет, нито писател, и художник не съм, а… всъщност съм всичко това в душата си. И как само ми се иска да можех да опиша, да нарисувам какво очите виждат, как сърцето ликува…
Откъсвам само за миг очи от четивото си, а сякаш минава цяла вечност. Толкова съм привлечена, политвам с вятъра, танцувам с вълните, провиквам се с чайките, пленена съм завинаги. Това, което виждам е и добре познато и сякаш някак непознато, някак нереално. Взирам се в хоризонта, изглежда недостижим, а струва ми се, че го докосвам. Как се достига това, което изглежда неприкосновено, дали като разстояние или като стремеж на душата?
Вглъбявам се в себе си (както го често правя, и така добре ми се отдава) и благодаря на Бог, че мога да видя всичко това, за чувствата, които ме завладяват и ме карат да мисля, че съм благословена с възможността да бъда близо до тази божествена красота, която ме изпълва с вяра, спокойствие и безконечна любов. В такива моменти си давам сметка, че съм истинска късметлийка, и се упреквам за всеки миг, в който съм била недоволна и гневна.
В период на житейско преосмисляне съм, дали е от възрастта или от опита, а може би и заради двете, макар винаги да съм била свръх чувствителна. Всичко ми прави огромно впечатление, всяка болка, всяка несправедливост докосва душата ми по неописуем начин, и нищо не може да ми попречи да кажа мнението си директно и прямо, без страх и съмнения. никой не може да спре устрема ми да помогна, или поне да опитам. Така живях до сега, опитвайки се да отстоявам себе си, да бъда искрена и честна, без да нараня или обидя, но плахо и неуверено вървях през дните си. Много неразбиране, неодобрение, много тъга и самота ми струваше. Платих с безсънни нощи, провалени “приятелства”, лъжи и предателства. Устоях! Днес чувствам удовлетворение. Днес не съм плаха. Днес говоря по-малко, но казвам повече. Продължавам с борбата, но уверено, спокойно и тихо. Напреднали годинки, какво да се прави, а и мъдрост, надявам се.
Доволна съм, че запазих вярата си и заякнах, с времето. Посветила съм се на любовта от момента, в който съм я познала. Тя е моята благословия, и продължавам да се уча да я откривам във всичко около мен. Тя е моята пътеводна светлина и ме води по пътя, който сама си избрах, и се стремя да я следвам неотлъчно. Откривам любовта в морето – гальовно и унищожително, в небето – ясно и мрачно, в слънцето – топло и изгарящо, в земята – даваща и вземаща, в гората – гостоприемна и опасна, в огънят – сгряващ и изпепеляващ, в хората – привличащи и плашещи, в душите им – красиви и не толкова, във всяко камъче, цветенце и птиче, в котката ми, мъркаща и драскаща. Това е живота ми – жив организъм в една постоянна хармония, приливи и отливи, добро и не добро… Това е живота ми – морето, неуморно стремящо се към брега, вълна докоснала сушата. Това е живота ми – мехурчето в морската пяна, следата в пясъка. Това е живота ми – бързо просветнала светкавица, мигновено примигване. Това е живота ми – парадокс, който осмислям, влагайки в него най-силните си чувства и емоции, подарявайки му най-смелите си, най-съкровени мечти. Животът ми е една любов, неподвластна на времето и обстоятелствата. Обичам живота си. Той е едно море видяло милиарди лица, разбрало хиляди съдби, почувствало много болки, запазило съкровени тайни, чуло силни думи, увековечило любовта.

Leave a Comment





Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.