На баба Ани бобеца – по-вкусен от кюфтета

Коя баба не готви прекрасно?! Моите и двете бяха отличнички в кухнята. А какъв боб приготвяха. На дядо брат му казвал за неговата съпруга «Танчето един боб наготви, ама прах…». Сериозно, може да е прост боб, ама си е майсторлък да го докараш. На мама майка и (ще разкажа и за боба на татковата майка, непременно, при все че коренно се различаваха, но бяха еднакво вкусни) знаеше за накисването, и не ползваше скороварка. Киснеше си баба бобчето и си го вареше на бавен огън с умение и търпение. Не слагаше много подправки, оставяше го бял и постен. Без запръжки, без мазнина (добавяше я накрая), разчитайки предимно на собствените му достойнства. От кисненето и от бавното продължително варене, бобеца се опиваше в своя сос и вкуса му се открояваше. Леко се желираше и направо се топеше в устата. Не знаех какво е газове, какво е подуване, неразположение… Пък може и да не си спомням, явно не ми е било важно. При баба винаги беше хубаво и вкусно. Живеехме с тях къща до къща, и спомням си – дядо се връща от работа, а ние наредени с батко ядем боб. А той: майка ви кюфтета направила, вие – боб… Аз – вика – отивам у вас да ям – и се смее… Заразителна усмивка имаше, чаровна и обезоръжаваща. Такъв беше и бобеца на баба, кюфтетата засенчваше. А може би просто от малка съм предпочитала боба пред месото, ама още не съм знаела… J)).

Значи – само бобец, вода и подправки. Боба се накисва за едно денонощие. Измива се и се слага в чиста вода да заври. Изхвърля се първата вода и същата процедура може да се повтори и потрети, зависи как сте с търпението, времето и стомаха/корема… Когато го слагате вече да се вари го оставяте да заври и максимално намалявате температурата. Къкри си така на бавен огън докато не омекне окончателно или колкото на вас ви харесва. Към края добавяте мазнина, ако желаете и каквато желаете, солчица, сушена чубричка, гюзум, лющян (дивисил) и каквото още искате. Аз бих добавила и мащерка, целина, черен пипер, даже и куркума. Баба винаги си имаше сушени подправки, лично приготвени, макар да живееше в града. Дядо пък винаги когато хапваше някаква чорбица щедро поръсваше отгоре сушени от него люти червени чушлета. Имаше големи силни ръце и направо с пръсти стриваше този пожар директно върху купата с боб. Слагаше и ябълков оцет, също домашно производство, приготвен от него еликсир. Ех спомени, колко далечни, и скъпи, и незабравими!!!

Leave a Comment





Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.