Знаете ли, че изпитването и записването на рецепта, изисква много време, внимание и отговорност. Аз започвам да правя нещо без ясната представа какви количества от продуктите ще употребя. Понякога дори кои точно продукти ще използвам не знам до последно. Относително е и различно всеки път. Веднъж имам предварителна представа какво ще сложа. Друг път имам желание за определен вкус, но на момента определям продуктите, които ми трябват за постигане на целта. Количествата обаче никога не са ясни до самия край.

«Моите» продукти, като плодове и зеленчуци например, имат относителни размери и консистенция. В процеса на приготвяне се разбира колко от сухите съставки ще са необходими за добър резултат. Масла, тахани, сушени плодове, ядки, семена изискват индивидуален подход. После, кои подправки ще са най-подходящи, ще подчертаят или ако се налага – ще смекчат даден вкус или аромат. С млечни или без, дали е пост, за кого се приготвя, всичко има значение.

И трябва да се съобразя с всички тези, еднакво важни подробности, докато – имам муза, нямам време, не знам кое колко ще поеме, от кое колко имам, кое с кое ще пасне, нуждае ли се от набухвател или не, достатъчно ли са сочни или сладки плодовете, примерно. Докато съм с изцапани ръце, с празна батерия на компютъра или телефона, а трябва да запиша, да не забравя. На метър-два пространство за действие в хотелския ни апартамент, с течаща вода на малка мивка в банята. С ограничен брой и малък размер уреди и съдове. Без достатъчно място за съхранение на съставки и готови продукти…………….

Не се оплаквам и не се величая! Само споделям, как се случват нещата, давам информация « от кухнята», в случая буквално. Готовата рецепта е резултат от много време, труд, старание, съсредоточеност. Дори става въпрос за добра светлина за снимките, бърза реакция с шоколадовите изделия в жегите. Здрави очи за избиране на най-добрите фотоси. Последната година сложих очила….

Казвам само, че това е труд като всеки друг. Ако го полагах в съответни условия бих получавала възнаграждение за това, и може би много добро. Всеки труд се заплаща, не е ли така. Съпругът ми твърди, че не може да си позволи да плаща, това което реално заслужавам, а е специалист в хотелиерството и преценката му е професионална. Има дни, в които ме оставя «работейки» и ме намира така, а той работи наистина много. Причините понякога да няма рецепти са лични и не ми е приятно да се чувствам длъжна за каквото и да било.

Започнала съм всичко доброволно, безплатно, с желание и обич. В основата на всичко това стои огромен порив да споделя нещо полезно и вкусно. Нещо, което се е харесало на мен, моето семейство, близки и приятели. Нещо, което е доставило радост, аз искам да споделя с колкото може повече хора. Преди всичко се касае за творчество, а и аз като всяка творческа личност се нуждая от творческо настроение и муза, а и от възнаграждение,  разбира се. Важното е да сме здрави и съвестни хора, другото Бог го нарежда! Бъдете здрави и щастливи!

Leave a Comment





Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.