Воинът на красотата

Аз съм воин на красотата!
Воювам за красота чрез красота, и мисля да победя! Истината е, че отдавна съм победила, а сега май красотата побеждава мен…, но “времето на никого не прощава”, нали!? Не съм сигурна, че съвсем точно се изразих, но както и да го кажа все ще е вярно. Пленница съм на красотата от дете. За мой късмет не съм имала избор. Майка ми и баща ми са родени експерти, истински естети, с вроден вкус към красивото във всичките му измерения. Всичко по нас, с нас и около нас винаги, винаги трябваше да е чисто, издържано и съответстващо на случая. Не помня някога да не ми е харесвало как са облечени мама и тате или аз и брат ми. Няма такъв случай, и до ден днешен. В момента моите родители живеят в родното село на баща ми и се занимават предимно със селски занимания, като например зеленчукопроизводство. Попитайте за доматите на баща ми, освен, че са изключително вкусни са и красиви, няма човек, който да ги е опитал и да не е поискал семе или разсад или каквото там му викат, от баща ми. А градината му – истински шедьовър на изкуството. Редовете му с домати, пипер и всичко останало са като начертани от инженер и приспособленията, които има из целия двор и в къщата – като проектирани от архитект. И на мама почерка е навсякъде – чистота, вкус и хармония царуват наоколо. За тях няма значение къде живеят и с какво се занимават, винаги изглеждат отлично. И най-любопитното е, че им идва отвътре. Не робуват на това и не се водят от течения, моди и всеобщи залитания. Правят го с невероятна лекота и го правят като истински познавачи. Благодарна съм им за това богатство.
За мен красотата е страст. И като ми каже някой – ти и твоите моди… Какви ти моди, човек – като дете шиех дрехи на куклите си, а после съответно и на себе си. Както казват италианците – L’arte di’arrangiarsi, открай време съм всепризната в изкуството „от нищо – нещо“ (както в обличането, така и в готвенето, така и във всичко, за което можете да се сетите). Защото това си е същинско изкуство. Естествено с „нещо“ е още по-добре. Някои пък правят и от нещо нищо..хихи. Скъпият ми съпруг твърди, че мога всичко. Това е моята тайна и моята сила. Това е и моят срам (а може би дори грях), моята слабост – всичко, та накрая нищо… велико… Здраве да е!!!