Вяра

Без вяра
Дишам и без Теб…
разпознавам още… любовта.
Просто съществувам…
колкото да не умра.

Още виждам аз без Теб,
като слепец в гората.
Искам да вървя напред,
но я няма светлината.

Чувствам още аз без Теб,
предимно болка… колко плаках…
Живот на заем е без Теб.
Сънувам докато Те чакам.

Урок
Макар годините ми да изтичат,
и все по-бързо при това,
не искам и не мога аз да тичам,
след тях, не ще ги спра.
Живота силно аз обичам,
със болките и със скръбта,
но няма аз да тичам…
не мога, и не искам да го спра.

И вяра силна аз в сърцето нося,
че е начало само тоз живот.
За разкаяние и сълзи прося,
да се изкупя в тоз живот.
Пред Бога да застана боса
аз, след смъртта, за вечния живот.
Утеха силна аз в сърцето нося,
че е начало само тоз живот.

Начало е и отговорност.
И отговорност, и урок.
Минава бързо, трябва неуморно
да си повтаряме, че той не е жесток.
И се налага много отговорно
да го научим тоз добър урок.
Живота справедлив е,
той не е жесток!

Да се смирим и, благодарим!

Укротяване
Как определя се кое грях,
кое е редното, кое е грешка?
Сърцето ли усеща този факт
или на разумът си пешка?
Как знаеш ти кога да продължиш,
кога да спреш, кога да се огледаш?
Какво и на кого дължиш,
дали инстинкта си да следваш?
Ако извира любовта от теб,
и се нуждаеш да споделяш,
кой знае по-добре от теб, че
да не можеш сам да определяш?
Ти целият в желание гориш.
Тоз огън лесно се не пали.
И още по-трудно се гаси.
А колко е опасен и как пари.
Но аз не се страхувам от това.
Дори не се опитвам да се пазя.
От Бога се страхувам аз сега!
И слабостта се често мразя.
И вечно чакам знак да ми даде.
Да укроти ме и подкрепя.

Душата ми отдава се сега.
Аз искам да я следвам и позная.
Аз искам да живея в светлина.
Аз искам само красота да вая.
Сърцето преизпълних със любов.
Ще го усетиш още щом ме зърнеш.
Устата ми ще шепне благослов.
И ще се моля докато разсъмне.

Спасител
Господи, още те виждам,
протегнатите ти ръце,
с каква любов ме Tи привлече,
блестеше Tвоето лице.
Яви ми се като спасител,
когато мислех че настъпва края…
А ето вече вред е светъл ден,
и винаги със Tеб ще бъде, зная.
Щастлива днеска крача аз,
обичам истински живота,
и чувствам как над мене бди
безсмъртен ангел, от Tеб пратен.

Повярвала
Живота ми е дар от Бога!
A правя ли каквото мога,
за да съм щедра и добра
и да раздавам се в света?

Усещам истинска тревога
и силно моля се на Бога:
Ти винаги до мен бъди,
напътствай ме и ме крепи!

Горещи сълзите се стичат.
Да бъда слаба не обичам.
Но силни страсти ме разтърсват,
душата, тялото разкъсват.

Къде утеха да намеря?
Аз поглед към безкрая впервам.
Стремя се да остана цяла,
да съхраня се чиста, бяла.

На малки части се разпадам
и ме съмнения нападат.
Сърцето ми от болка спира,
но пак ми вярата събира

разпръсналите се парченца
и свивам се като детенце,
прогонвам всякаква тревога
и пак повярвала, че мога

вървя напред, зова доброто!
Дано по-силно е горкото!
И този път дано успея
не просто аз да оцелея,

а да съм истински щастлива,
че още дишам и съм жива.
Да съм повярвала, че мога
да изразя във мене Бога!

Как?
Как съм живяла до сега
живот не струващ даже грош?
Как оцеляла съм в света
така порочен, толкоз лош?
Как съм заспивала аз нощем?
Дали живяла съм изобщо?

Тази нощ
Тази нощ ще бъда
луната във пусто небе.
Тази нощ ще бъда
усмивка в сълзите.
Тази нощ ще бъда
неродено дете.
Тази нощ ще бъда
във тъгата надежда.

Тази нощ ще бъда добра,
ще бъда красива, ще бъда смела.
Тази нощ ще бъда мечта,
към своето безсмъртие поела.

Приеми ме такава, ръка ми подай,
Ти обичаш ме, отколе така е.
И аз обичам те, много, ти знай,
тази нощ, и до века.