Черна гора през моите очи

Обещах да напиша повече за Черна гора, тази хубава страна. Млада, но с много натрупана мъдрост. Изненадващо бързо развиваща се. С уникална природа, хармонично съчетание между море и планина. Древни, разказващи безценни истории светини. Много млади хора, много деца, много. Това е, което ме впечатлява повече от всичко.

Усетила веднъж уредения и подреден живот на западна Европа не исках и да чувам за източна, особено за Балканите. Макар да нося българския Балкан в сърцето си. Причините да не желая това преместване са много, но основните бяха сходни с тия, заради които излязохме от България преди години. Господ, обаче имаше свои планове за нас. И след Майорка ударът за мен беше зашеметяващ. Времето сякаш потече назад…

В началото ме успокояваше факта, че Хърватия е съвсем близо. А ние сме живели там една година и бяхме очаровани, всичко ни беше познато, близко, приятно, напомнящо любимата Майорка, и повечето свободни дни тичахме натам, към Цавтат, Дубровник… Само минавайки границата попадахме в друг свят, в абсолютно друго измерение, различията вадят очите. Хърватска (наричаме си я както и нашите скъпи хърватски приятели) е специална за нас, но сега за Черна гора.

След първоначалния шок започнахме да търсим хубавото, а и няколко пътувания до Майорка и честото посещаване на Хърватска олекотяваха удара. Полека и постепенно не само търсехме, а и започнахме да виждаме хубавото. Изключително красивата природа компенсираше това наше своеобразно връщане «назад». Тюркоазни води и снежни върхове, романтични плажове и даващи свежест гори смекчаваха сърцата ни и бореха предразсъдъците.

Старата столица Цетине е само на 30 км от морето и на 671 м надморска височина, а температурната амплитуда понякога е повече от 10′. Така лятото тичаме «нагоре», да дирим прохлада и да избягаме от тълпите туристи, а зимата се наслаждаваме на тихи приятни разходки по самотните плажове, заедно с местните (усещане, с което неусетно заживяваш, когато си на определено място определено време). На Майорка можехме да си отдъхнем малко от лятната лудница само през зимните месеци, а тук имаме избор.

И хоп – първият плюс. И вече четвърта година (откакто сме тук) плюсовете растат. Огромни православни храмове се извисяват във всеки голям град, а и не само в големите. Тук понятието голям за град е доста относително, столицата Подгорица е с площ 108 кв. км., а е най-голяма. Между другото името и буквално означава «под горица» или «под планината». А и самото име «Черна гора» говори достатъчно.

Малки църквички има на всяка крачка, във всяко село, във всеки квартал, на всеки хълм. Постоянно се реставрират и отварят нови, светинята е навсякъде около теб и неизменно и благотворно влиза и в теб, и това е най-хубавото. Неделните дни и на всеки празник, не само на големите, тези църкви са пълни с много млади хора и деца, много деца, и всички знаят защо са там, това е толкова показателно. Спокойна съм за Черна гора, ще пребъде!

Отделно – инфраструктурата, която ни ужасяваше в началото, с всеки ден се подобрява, поддържа се чистота и ред. Циганите тук работят, а не безделничат и не се мотат по улиците, чистят ги и то доста съвестно. Не безчинстват, не злоупотребяват и не чакат на социални помощи. Няма бездомни кучета. Няма наркомани и други странни субекти. Постоянно се подобрява пътната мрежа, дори и в местните планински, екстремални условия.

При все, че всеки сантиметър буквално е извоюван от планината, режейки камъка, постоянно се строят нови качествени пътища. Ние на равна отсечка една свястна магистрала не можем да направим, а тук се прави и то качествено. Шофирането е много скоростно и това води до чести произшествия и жертви, луди глави са. Горди и своенравни са местните хора, истински балканци. И повече говорят отколкото работят, но живеят щастливо и нашироко. Долу по морето се издържат предимно от туризъм, но високите планини са значителна част от територията на Черна гора, а там условията са наистина сурови.

Планинците твърдят, че те са същинските черногорци, а по морето са тарикатите на бивша Югославия, предимно сърби. И макар и в трудни условия, имат си всичко – вкусни сирена (които не са пушени, тук много се използва опушването на сирена и меса), мляко, извара, неповторимия каймак и всякакви плодове и зеленчуци с истински вкус. И разбира се – има богатства като маслини, портокали, мандарини, лимони, смокини, боровинки и други горски вкусотии, които са нашата голяма радост и слабост. Печените кестените през есента радват малки и големи.

И какъв зехтин правят собственоръчно монасите по манастирите. А още и ракии, ликьори, вина, мед, разни етерични масла и много лекове. Монахините изписват икони, стъкло, плетат броеници, правят свещи, тамян и какво ли още не. Нищо не им липсва на местните, най-малко самочувствие и добро настроение.

Тук няма безработица, а недостиг на хора, които да работят. А средно се работи за около 400 евро нето на месец, а най-ниските пенсиите са 200 евро нето на месец, черногорци искат повече и се ценят. Не са още в Европейския съюз (и според мен нищо не губят), но официалната валута е евро и това много улеснява посетителите. Много още мога да пиша за Черна гора и сигурно ще продължавам да го правя.

За сега ще продължавам да се наслаждавам на престоя си тук, защото знам, че скоро и от тук ще си тръгнем. Докато съм жива обаче ще благодаря на Бог, че ни прати в тази чудна земя, че ни позволи да опознаем тези планини, криещи и пазещи безброй светини. За това, че ни срещна с тези горди хора. И още, че ни доближи още повече до себе си (най-горещо се надявам)! Някой ден това място много ще ми липсва, до болка, знам го. За такива моменти, ще имам скътани в сърцето си най-скъпи спомени, завинаги.

Leave a Comment





Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.