Posts by Andreana Andreeva

Живеем сякаш сме безсмъртни, каква наивност, какво невежество, каква самозабрава. Кога и как си губим съвестта и защо не усещаме нейната липса?! Тъжно е, стряскащо, опасно. Държим се като подивели, забравили човешката си природа, напълно откъснали се от Божествената! Все нещо не ни достига, вечно сме недоволни, незадоволени. Толкова е жалко, низко, страшно. Трябва веднъж…

Аз съм воин на красотата! Воювам за красота чрез красота, и мисля да победя! Истината е, че отдавна съм победила, а сега май красотата побеждава мен…, но “времето на никого не прощава”, нали!? Не съм сигурна, че съвсем точно се изразих, но както и да го кажа все ще е вярно. Пленница съм на красотата…

Животът не е лесен… Красив е, обогатяващ, даващ, учещ, но не и лесен. В живота даваме и ни дават, вземаме и ни отнемат, обичаме и ни обичат, не обичаме и не ни обичат, разбираме и ни разбират, не разбираме и не ни разбират… Животът ни поднася много изненади, или по-скоро ситуации, които не сме предвидили.…

Знам, че тревогата за хората, които обичам, тъгата по тях, когато са далеч от мен, е най-голямата ми слабост. Но какво е по-силно от любовта към любимия, обичта към децата и близките ни. Какво друго е в състояние да ни развълнува и разтърси повече, да ни зарадва, разнежи, да ни направи по-живи, по-добри, по-човечни… по–слаби…

Като вземат да ми обясняват “схемата на търсене и предлагане”, да ме учат как да живея, как да се развивам и доказвам, ми става забавно (вече, преди доста се дразнех). Нямам нищо против добрия съвет (макар да звучи толкова относително), но поискан. Не обичам да ме поучават, още по-малко да ме назидават. То кой ли…

Винаги съм си представяла живота си като едно бижу – красив и завършен, доставящ удоволствие и радост, сътворен от творческа мисъл и талант, любов…, като едно безкрайно лято, обичам лятото… Но живота ми съвсем не се оказа това. Сезони имаше всякакви, и зими предимно. Можеш обаче да се радваш на слънцето и в зимен ден.…

Да можех да не забравям, че се намирам на едно райско място и вместо да му се наслаждавам аз си стоя сама със собствените мисли и страхове и пак чакам. Какво чакам вече не мога да кажа. Може би ако знаех със сигурност вече щях да съм го дочакала. И може би тук трябва много…

Щастието е толкова относително понятие. На всеки представата за него е различна. Дори съм сигурна, че много не знаят какво ще ги направи истински щастливи. Често изобщо не сме наясно. Какво ни доставя радост? Може би това, което ни кара да се усмихваме, да мечтаем, или самото мечтаене, или мечтите, за които мечтаем… Щастието, в…

Любовта е живот. Живота ражда съдби. Съдбата е да чувстваш. Чувства споделени. Споделянето носи радост. Радостта ни кара да се усмихваме. Усмивката ни прави щастливи. Щастието събужда добрина. Добрината предизвиква благодарност. Благодарността ни прави човечни. Човека изрича думи. Думите протягат ръце. Ръцете даряват топлина. Топлината сгрява душите. Душата търси възраждане. Възраждането съживява духа. Духът се…